Бърз рапорт от района на големите и малки косматки
Първо направих една голама обиколка на планинските реки, но след като ,,гризнах дървото"
изиграх жокера на Кирил и слязох под стената на яз.Копринка
Охооо там наистина ври и кипи в буквалния смисъл
Срещнах се с доста колеги някой по разговорливи, други унесени в работа, а трети в експерименти на
новата техника. Бях изненадан от броя на златотърсачите и оборудването с което работеха. Един
колега ме попита с какво работя и аз като му изшляпах с лопата, сито и леген сигурно ме е помислил
за пълен идиот
поне аз така се почувствах
Извадих си скромните уредчета и срам не срам почнах да си копам и мийкам отстрани. Златинки разбира се
имаше от 2 до 5 в легена, което провокира любопитството и изненада на околните. Всеки следобед в продължение
на четири дена бях там и от разговорите и видяното от колегите установих, че мястото наистина пуска.НО лично мое
мнение за там е че дали ще си със драга, смукалка, инжектор и разни други щуротии или един обикновен леген, като сложиш
разходите и удариш калема нещата май са 50/50. Техниката разбира се е много важно предимство при бързата обработка на материала
но мястото е предимно за чесане на гъдела и запознанства с интересни хора. Специални благодарности на Кирил и Ели за съвета които ми дадоха, щото никога не съм предполагал че под язовирна стена ще пуска златинки. По късно ще пусна и някоя снимка.
Имах и среща с един от старите и опитни златотърсачи в региона, но това по после.
Поздрави!